Преди малко. Не в съда, а в къщи. Казах му - "Подписът на хартията не прави брака, нито пък му слага края." Само е формално - спазва се темплейта, иначе каква е разликата. Не желая вече да сме семейство, по ред причини. Най-важната е, че се дразня само като го гледам. Не мога да го понасям. Много се промени - от ден на ден заприличва все повече на свекър ми. Понеже последният не е вече между живите, няма да кажа нищо.

И аз съм се променила със сигурност. Не съм момичето, в което беше лудо влюбен. Сега рядко говорим нормално - повечето време крещим.  И ето ви един изстрадан екзистенциален извод - най-лесният начин двама души бързо и от сърце да се намразят - това е да се оженят. Не знам защо този подпис в гражданското скапва нещата. Нещо като нотариален акт върху "движимо имущество" изглежда и оттам тръгва  всичко. Нечия собственост, уж де. 

Не съм се развела досега по "нормалния" начин, защото се ужасявам от цялата дандания и за беда имаме общо жилище, което би трябвало да делим. Ако не беше тази формалност, сигурно щяхме вече да сме разделени. Не че сега не сме, но само емоционално, не и официално. 

Огледайте се наоколо - колко читави семейства има около вас? Познавам само едно семейство, където хората наистина са си паснали в повечето отношения и действително са се намерили като двойка. Не, не са родителите ми. Те не са разведени, доста време живеят заедно, но нещата никога не са вървяли там гладко, защото са много различни. Както и ние с мъжа ми. Когато човек е млад не отдава внимание на тези неща, но според мен, за да е щастливо едно семейство, партньорите трябва да са от една социална среда и със сходно възпитание. 

Онази приказка за Пепеляшка и Принца си е само приказка, Даже четох някъде, че твърде е вероятно, Принцът скоро след сватбата вече да се е отегчил от "простотията" на Пепеляшка, защото няма как да е получила подобаващо за тези среди възпитание. Или пък целият двор да й се присмивал за липсата на маниери или на нещо друго - защото просто не си е била на мястото. Може би е щяла да бъде много по-щастлива, ако се е омъжила за местния обущар. Ако това ви се струват разни фантасмагории- спомнете си Принцеса Даяна - и тя не си беше попаднала "на мястото" или по-скоро на човека и не беше особено щастлива.

В известен смисъл подкрепям идеята за двойка на семейни начала, без онзи съдбовен подпис в гражданското. Но пък "топката" остава при жената в такъв  случай, защото се предполага че и деца ще се появяват и трябва да се обрижват. Колко разведени бащи, осъдени на издръжка не дават и лев за децата си. А без брак - съвсем на свободна воля трябва дa e работата, ако нещо не се спогодят. Доста е сложно, откъдето и да го погледеш и най-вече заради децата.

Хубавичко си помислете преди  да се жените за някого или дори да сте двойка без брак. Има един много хубав израз "Внимавай за кого ще се ожениш/омъжиш. Защото 90% от последващото щастие или нещастие в живота ти, зависи само от това единствено решение." 
Само че аз това късно го прочетох.

Имах нужда да прочета нещо такова...и аз самата съм притисната някак да взема важно решение, някак си се очаква от мен....а усещам, че нещата няма да бъдат както ми се иска, и отлагам, и отлагам... От всички близки, и роднини и приятели, чувам само едно и също: компромиси, компромиси, големи компромиси... Ще ми се някак да не са толкова големи компромисите, да го няма това чувство на обреченост, защото някъде в цялата тази аритметика на дадено и получено, усещам, че ще загубя себе си. И няма да съм щастлива.

ако не друго - поне да се опита

ако не опитаме, може и да пропуснем нещо много хубаво, което да ни донесе щастие...

само не разбирам защо винаги подписът разваля приказката? Дали защото осъзнаваме, че вече всичко окончателно решено и единият решава, че другият така или иначе, ще не ще, ще стои и ще търпи... и си позволява какво ли не. Докато при липсата на подпис винаги остава онзи страх, че можеш да загубиш човека внезапно и се стараеш да го задържиш до себе си колкото се може повече..

А относно компромисите... да, наложителни са, но не и когато са с цената на лично достойнство. Нека не забравяме, че всичко си има граници .

Най-трудно било човек да реши какво иска!
Вие сте решили!
Живота е ваш и няма друг да го живее!
Освен всичко останало се дава само веднъж!
Не гледайте околните, не ги слушайте, те няма да живеят вашия живот!
Сега решете какво искате от тук нататък ...

да е само есенна депресия. Аз не бих се оженил пред държавата (защото не мисля, че трябва да се бърка и в личните ми дела). Може би пред католическата църква. А там разводите са много трудни.

Каквото и да стане от тук нататък, ти решаваш какво да правиш. Дали е било грешка или не, можеш да разбереш само след време. ... Нали това не е само разказ или нещо подобно.

поздрави и take care:

е по-важно. Може да са с различно възпитание и това да не е проблем.

Тънките сметки също са много важни. Споко, аз си чакам датата за делото. Нема се пуашиш и няма да подпишеш пак (поне аз)

Поздрави

Поздрави за смелостта. Няма по-глупаво нещо от приказките. Това за Пепеляшка си е вярно, както и това, че жабата никога няма да стане принц, разбира се. Ограничавам дъщеря си с приказки от сорта на грозното патенце, дядо вади ряпа и дядовата ръкавичка. Никакви принцове и принцеси.
Успех.

Внимавай друг път !

да търси щастието си - както ти, така и той.
След като вече не може да бъдете щастливи заедно, то най-добре е да се разделите. Дано успеете да го направите по цивилизован начин, без взаимни обвинения и без грозни думи.
Успех!

Пък е и тежко, едва ли някой се жени, за да се развежда. Но такъв е животът
Благодаря за разбирането

За това със сходната среда съм напълно съгласен,но не разбирам защо хората си търсят оправдания за една или друга несполука в живота си на неправилните места. Много е гадно това което ти се случва, но се замисли за истинските причини,потърси вината най напред в себе си и не за друго, а за да можеш да продължиш напред с още един житейски урок. Наистина много съжалявам за това което ви се е случило.

вината ми сигурно е 50%

лично аз съм за съвместното съжителство без брак. няма задължения на хартия. единствено съвестта ти и чувствата към другия те държат. но честно да ти кажа- всичко се изчерпва. познавам двойки,които живеят с години заедно. даже една от тях още е цяла. но и на тях ще им дойде времето. само мигът си струва в крайна сметка.

според мен изобщо не сте се развели, а сте се скарали сериозно. Случва се във всяка връзка. Важно е да се опитате да решите проблемите си заедно. Понякога от такива неща човек може да научи повече не само за другия човек, но и за себе си.

След 24 год. брак и повечето от тази вечност щастлив , казвам само едно ...хората се съешват , създават семейства за да се убиват много бавно , но сигурно...моето , твоето , снахата , зълвата , свекървата , сватовете , девера , бълдъзата....о-о , ужас , слабите духом се разболяват и често даже умират , наранени , недоразбрани , игнорирани , обезличени , даже направо заличени , добрите и отстъпчивите имат житейската роля да бъдат тъпкани ...А любовта е един миг , ослепяваш и влизаш в някоя от групите , да бъдеш мачкан или да си валяк , мн. губо и общо казано .

...си мисля, че да се омъжвам не е добра идея, но пък кой ли ни пита като сме влюбено-згубени... дори и да е грешно решението (надявам се , че не) аз пак ще го направя... от любов... пък ако тя изчезне ще му мисля... искам да съм с бяла рокля! :)

виж последния абзац. Защото като се появят деца, твърде ще е късно да го мислиш тепърва... дали си заслужава заради една бяла рокля само?
Успех!:)

аз не мисля, че ще има деца ако нещо не е както трябва... не може да създадеш една малка душичка, само за да спасяваш брак... трябва само ако и двамата го искат и то след поне година брак (за да е минал някакъв период, в който да може да се разбере дали изобщо могат да съжителстват). След това ако всичко е наред се появяват и мъниците :))) Наистина се надявам да попадна на човек, който да не е толкова зле , че да иска да изостави собствените си деца или майката на децата му... някак странно е като изказване, но не мога да си го представя... въпреки, че се случва... :( за жалост...

но по принцип децата не се появяват от много мислене. Даже често се появяват и преди да се появи идеята за брак изобщо, въпреки напредъкът с контрацептивите. И в 21 век се случва. Колко деца се оставят постоянно по домовете? И не само ромчета.
Но мисля, че се отклонихме от темата. И не се надявай да попадаш на човек, а да знаеш какъв човек търсиш. Ако аз знаех тогава, сега нямаше да пиша това.
И ако искаш да знаеш какъв ще стане мъжът ти след време - погледни бъдещия свекър и навиците му, ако ти допада като поведение, може пък и да се получат нещата. Същото важи и за мъжете - погледнете тъщата, такава ще се превърне жена ви след време. Естествено има и изключения, но в общи линии така се получава.

Трябва ли да ги има? Хората сами слагат край на любовта си и това става след сватбата, защото вече се приемат като даденост....чувстват се длъжни да живеят приковани един за друг.

"Ако е било хубаво и Бог щеше да е женен"

Обаче не е, че се "чувстват длъжни да живеят приковани един за друг." Точно обратното - всичко се скапва, защото са принудени в известна степен да го правят.
А Бог си знае работата ...

Знаеш ли колко си права! Сигурно някой ден и аз ще стигна до там. Когато срещнах мъжа ми, си мислех, че съм открила истинската любов, че отсега нататък всичко ще е просто любов и щастие и ще живеем "дълго и щастливо", обаче не се получи така. Все по-често започнахме да се караме, веднъж дори си позволи да ме удари. Формално му простих, обаче болката заседна дълбоко в сърцето ми и вече не вярвам, в щастието или поне не мисля, че можем да сме щастливи заедно. Но най-лошото е, че "срещнах" друг човек, човек който обичам много, но живее толкова далеч, освен това също е семеен при това с дете. Знам, че шансът някой ден да бъдем заедно е толкова малък и това ме изпълва с тъга, но все пак има нещо хубаво, има надежда, че някой някъде мисли за теб. Защото иначе болката ми ще бъде нетърпима. Пожелавам ти да успееш да намериш щастието отново. Защото аз вярвам, че всички ние имаме право на "втори шанс". Имаме право да сме щастливи отново.

"Просто любов". За съжаление не е толкова просто. Възможно е да идеализираш този човек, защото е далеч и не си го виждала на живо. От друга страна, ако си забелязала - човек пише по един начин и може да каже много дълбоки и искрени неща, защото е скрит "зад листа", в случая зад монитора. А говори по друг начин - възможно е, ако се срещнете на живо да се окаже различен човек. Не защото преди това се е преструвал, а защото понякога нещата се преекспонират от желанието за съпричасност и въображението. И накрая е възможно да се окаже не толкова различен от предишния.
Помисли за това и успех :)

Да мислила съм затова толкова пъти. И знам, че е така. Затова, както обясних на една приятелка, най-добре е си дам време. Ако и след като се срещнем на живо, ех дано имаме шанс да го осъщаствим скоро, все още чувствата межу нас са същите, тогава ще мислим какво да правим. А сега, сега просто се радвам, че има някой на който винаги мога да разчитам, да знам, че има някой, който мисли за мен.
Благодаря ти, че ми отговори! Желая ти скоро да откриеш истинското щастие!